Белият Бим, черното ухо

Това е книга за малките, които някой ден ще станат възрастни, за възрастните, които не са забравили, че са били деца.
В нея се разказва не само за едно куче, тръгнало да издирва своя стопанин по широкия свят, но и за хората, на които то се натъква: добри, лоши или най-страшното – равнодушни, за надеждата, разочарованието и отчаянието, за умението въпреки болката, предателствата и бездушното зло, да запазиш вярата си докрай.
Трогателна, силна, умна книга за приятелството и предаността... за онази преданост, която възхваляваме като подвиг, забравили, че това може да е единственото правилно и естествено поведение.

Книга за това, че:

• вратите винаги се отварят, ако почукаш на тях, нали са създадени именно да се отварят
• истинските приятели винаги се връщат, трябва само да почакаш, а ако се бавят дълго, и да ги потърсиш
• светът може да бъде и предателски жесток
• въпреки всичко отново ще дойде пролет...