Творба завещание, хроника на едно детство, а детството е посвещаване в тайните на живота,
Като хроника на детството на едно момче. Като картина на живота в една многоетническа провинция на Кралство Югославия в навечерието на Втората световна война. Като огледало на живота на еврейската диаспора в тази част на Балканите. Като галерия от неповторими образи, видени през неподкупния детски поглед. Но преди всичко Semper idem е книга, излъчваща нежност, топлота и обич. Достойнство. Благородство. Човеколюбие. Деликатен хумор. Потапяш се в нея с желанието никога да не свършва.
Надписът Semper idem, дал заглавието на книгата, се намира на портала на евангелската църква в родния град на писателя Сомбор и означава Винаги същото.
"Ходех в църквата с германската си баба и от нея разбрах, че на този наш свят Злото е винаги същото. Оттогава се занимавам професионално с писане, а аматьорски и патетично преследвам Сатаната да го преборя поне малко... Когато във въздуха замирише на война, поведението на хората е винаги едно и също - зло, тогава те показват истинските си лица. В книгата ми разказът за събитията преди Втората световна война се води от името на момчето, а в епилога то е писател в своя залез, който ще се опита да направи сравнение между безумието на предишната и на тази наша война. Разбира се, чрез някои конкретни събития... Докато пиша, не се осланям само на спомена, а неизбежно и на цялостния си опит."Джордже Лебович
