Черната сирена
В романа си "Черната сирена" Емилия Пардо Басан достига до края на всички човешки търсения, до въпроса за смисъла на живота и безсмислието на неизбежния му изход. В този роман ясно проличава модерната за края на XIX век натуралистична нота, заради която авторката е високо ценена от своите съвременници от ранга на Емил Зола. "Черната сирена" неизбежно ще накара читателите си да забележат прилики с творчеството на Ги дьо Мопасан и А. П. Чехов.
"Тялото на моята сирена не беше бяло, косата ѝ не беше руса. В очертанието на гърдите ѝ имаше неопределеност като тъмните недра, от които излизаше. Косите ѝ бяха като неразплетимата мрежа на водораслите, отпуснати, оплетени и напоени с течна светлина. Стори ми се, че я виждам да изплува бавно, жадна и заплашителна, сякаш ми казваше "Не бягай! Мой си!"."Емилия Пардо Басан
Графиня Емилия Пардо Басан е една от най-изтъкнатите фигури на испанската литература. Жена с огромен интелект и необятна способност да учи и анализира, тя винаги успява да засегне най-чувствителните струни в човешката душа и с дълбока обич да разкрие причините за възходите и паденията на личността на фона на едно враждебно и безмилостно общество.
