Човекът, който плаче от смях

Героят Октав Паранго, алтер-егото на автора, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория, в третия се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази поредна блестяща сатира Бегбеде, самият той с неоспорима склонност към хумористичното, разобличава "диктатурата на смеха", описва едно общество, в което "смешното е задължително" и осмива това, което нарича комикопопулизъм, практикуван от много негови събратя, както и от политици, например водещият телевизионно реалити шоу Доналд Тръмп, стигнал до Белия дом, известният като "клоуна Бо-Джо" Борис Джонсън, станал министър-председател, и още, и още... Остроумно, занимателно и с немалко тъга Бегбеде ни превежда от безобидния хумор през иронията и сарказма, за да стигне до момента когато смехът със сълзи се превръща в смях през сълзи.

"Нека да сме наясно: целта на тази книга не е да покаже, че прилагателното "смешен" скоро ще е синоним на "нацистки". А просто да облекчи лицевите ни мускули. Не трябва да прибягваме до тях денонощно, през цялата година - те са ни нужни също и за да стискаме зъби."
Фредерик Бегбеде