Писма от Туве

Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие. Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта. В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и културна история. Характерът им е ту литературен, ту лиричен, наблюдаващ или анализиращ, има и тъжни, и весели, и меланхолични, а понякога и съвсем ежедневни. Но рядко се случва да не ни въздействат.

"Знаеш ли Ева, така се получава, че с теб разговарям за всички големи радости, всички тревоги, всички размишления - няма друг, с когото да мога да разговарям така, както с теб... твоето изслушване. за каквото и да ти говоря, е като приятелска прегръдка."
Писмо до Ева Коникоф, август 1946

"Туве Янсон е гений, жена с дълбока проницателност и ненадминато художествено майсторство."
Филип Пулман