Бунтовната актриса, обожествяваната Сара Бернар.
Обожавана от най-големите творци на Франция, тя избира любовта към театъра. И остава завинаги в историята като божествената Сара Бернер.До 15-годишна възраст Сара мечтае да стане монахиня, макар и да не показва високи резултати в нищо друго освен рисуването и географията. Но когато е на 16, един от любовниците на майка ѝ решава, че момичето трябва да бъде актриса и ѝ помага да влезе в Парижката консерватория. Макар и да уважава някои от преподавателите, смята методите им за твърде остарели. Напуска консерваторията и за кратко е част от трупата "Комеди Франсез", където е забелязана от критиците.От дебюта си на сцената през 1862 г. до смъртта си през 1923 г. тя постигна сензационен успех. Влиза в множество мъжки роли, сред които и Хамлет, а на 46-годишна възраст играе 19-годишната Жана д'Арк. Държи ковчег в спалнята си и спи в него, за да свикне с мисълта за смъртта. А по време на Първата световна война играе пиеси пред войници, въпреки че кракът ѝ е ампутиран. Името ѝ става синоним на добрата актьорска игра, на бунта, на освободеността. Нищо чудно, че на надгробния ѝ камък е изписано единствено то.Според Марк Твен има пет вида актриси - "лоши актриси, поносими актриси, добри актриси, велики актриси и Сара Бернар".