Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство Жанет - 45.
"През пролетта на 1987 година в една от класните стаи на 111-о училище на улица Стоян Милитару, момченце на седем и половина става от чина си и видимо неспокойно се отправя към бюрото на другарката Поп. Другарката Поп е дебела, прическата ѝ винаги е по модата, носи зелена риза с буфан ръкави и притежава впечатляващи мустаци. Момчето е дребно за възрастта си и изключително слабо. Стаята мирише на терпентин, паркетът изглежда влажен, над чина има портрет на другаря Николае Чаушеску, а до него стои знамето на Социалистическа република Румъния. Децата тъкмо са изпели химна на Републиката и в стаята е настанала тишината, която обичайно предхожда първия учебен час.– Другарко?!– Какво има, Станеску?– Ами за закуска ядох (тук читателят трябва да запълни неизреченото със закуска, предизвикваща диария)...Ръката на другарката инстинктивно се насочва към рулото тоалетна хартия, стоящо до прускосиния дневник. Ръката е пълничка, изглежда мека, момчето обаче знае, че тази ръка може да размахва с безкрайна жестокост линията, че може да щипе и да скубе за перчемите.– Станеску, знаеш ли колко ми е писнало от твоите проблеми?Момченцето подскача от крак на крак, размахва нервно ръце пред бюрото ѝ. Усеща как студената пот бликва през разширените от паниката пори на кожата му.– Много ви моля, другарко!– Станеску, ще стискаш като другите, докато удари звънецът.– Ама не мога. Честна дума, не мога.– Не излизаме от клас по време на часа.Дясната ѝ ръка държи рулото тоалетна хартия, а лявата се насочва към дървената линия. Но е твърде късно. От първите чинове се дочува хихикане, а пък миризмата бързо напредва към бдителните ноздри на другарката Поп, чието кръгло лице става червено като рак.– Напусни, Станеску! Бързо вкъщи и утре те чакам с майка ти, с госпожа учителката, нали?(Оставам на вас да изпълните последните изречени думи с цялата омраза, жлъч и пролетарски гняв, които можете да си позволите.)"Из книгата
