Книга петдесет и първа от поредицата "Златни детски книги".
Хайди си възвърна доброто настроение, ала новите впечатления така бяха преизпълнили детската й душа, че момичето утихна и не каза нито дума чак докато стигна до хижата и видя дядо си да седи под елите.Там той си беше сковал пейка, за да посреща вечер козите, които се връщаха от паша. Хайди изтича весело към него, следвана от Белка и Галка, които познаваха стопанина и кошарата си. Петер се провикна след нея:- И утре пак да дойдеш! Лека нощ! - за него беше много важно Хайди да го придружава всеки ден.
