Всяка нова книга на Дона Тарт - забележителна фигура в света на американската литература, се смята за събитие, тъй като тя издава по едно заглавие на десет години.
Вторият ѝ роман "Малкият приятел" отвежда читателя в безвремието на Южните щати, където под спокойната на пръв поглед, сънна атмосфера дебнат тъмни сенки и неподозирани тайни.Всички от рода Клийв се гордеят със семейната си история, но има нещо в миналото им, за което никога, при никакви обстоятелства не се говори. През един фатален празничен ден деветгодишният Робин Клийв е открит обесен на дърво в градината. Единадесет години по-късно смъртта на малкото момче си остава загадка - макар че когато Робин е убит, къщата е била пълна с гости, никой не открива и най-малката следа от убиеца. В затънтения град край Мисисипи сестрата на убития Робин, Хариет, живее самотно сред близки, белязани тежко от трагедията, в свой, изграден от книгите свят. Двамата с приятеля ѝ Хийли вземат решение да открият убиеца на нейния брат - и да го накажат. Но онова, което започва по-скоро като детска игра, повежда Хариет по мрачен път, на опасно пътешествие сред сенките и призраците на дълбокия американски Юг.През 2002 година самата Дона Тарт описва книгата като "тревожен, плашещ роман за сблъсъка на детската психика със света на възрастните, при това по възможно най-страшния начин. След "Тайната история" ми се искаше да напиша книга, която да бъде различна на всички нива. Докато "Тайната история" е видяна изцяло през погледа на Ричард, като заснета с една камера, целта ми беше „Малкият приятел” да звучи много по-симфонично, като "Война и мир". Според всеобщото убеждение този начин на писане е най-труден." "Малкият приятел" е роман, изпълнен с трагичен реализъм, събитията са описани като видени в трескав сън. Макар че светът, който Хариет разкрива, несъмнено е населяван от призраци и сенки, в него няма нищо магическо, същото се отнася и за гневния, лиричен рационализъм, прозиращ в гласа на самата Тарт. Книгата ѝ е точно описание на света такъв, какъвто е - мрачен, грозен, опасен и неразбираем, филтрирано през ярките цветове и неизпълнимите искания на детството. Текстът увлича като приказка, но не ни позволява да се утешаваме с мисълта, че всичко все пак е "на ужким".