Краят на смяната

Наташа работи като барманка в бюфета на гарата в Подгорица. Дните ѝ там са еднакви и изпълнени с презрение към работата и живота ѝ. Докато чака смяната да приключи, мислите ѝ преминават през историите на образите, идващи за редовната чаша кафе или ракия, и собственото ѝ нещастно минало, белязано от кризата на деветдесетте години.

В този изключително трогателен разказ се преплитат настояще, минало и своеобразно метавреме, в което текат мислите на Наташа. Мило Масоничич пише за отчуждения, духовно пуст модерен индивид, за непоносимата пропаст между желания и възможности, реален и въображаем живот. Романът "Краят на смяната", номиниран за награда на Европейския съюз за литература за 2020 г., описва реалността от деветдесетте години на миналия век, естетически умело създавайки портрети на личности, тласнати в покрайнините на обществото, и атмосфера на отчуждение.