Книгата е продължение на "Мастило".
Искрата пламва някъде там, на границата между Бледите и Белязаните. Границите съществуват някъде тук, начертани понякога само с мислена линия. А корените си търсим вечно...Алис Бродуей все още пие повече чай, отколкото е необходимо, и обича да пише в жълтата си каравана.
