Песен за Хаяуата

Много хора се докосват за пръв път до красотата и мъдростта на литературните класики благодарение на талантливо поднесени техни преразкази. Поемата "Песен за Хаяуата" на американеца Хенри Лонгфелоу излиза на български език преди 40 години в превод на Сидер Флорин, но - въпреки въздействащите си природни картини, образи и сюжет - е оценена от малцина. Причината се корени в архаичния стил на поета, вярно предаден от големия български преводач. Крие се в тромавия понякога стих и в претрупаната фраза, която в епохата на Лонгфелоу е приемлива, но днес краде от красотата на сюжета, спъва динамиката на повествованието.

Стриктно следвайки съдържанието и специфичната образност на поемата, Любомир Кюмюрджиев - автор на сборници и статии, преводач и специалист по индианска история и култури - преразказва "Песен за Хаяуата" в проза. Резултатът е завладяваща повест за герои, чудовища и безсмъртни създания, в която се преплитат низки страсти и благородство, добри вълшебства и смъртоносни магии, любов, възвишени стремежи и коварна гибел.

Хенри Уодзуърт Лонгфелоу (1807 - 1882) е американски поет. Най-известните му творби са "Ездата на Пол Ревер", "Песен за Хаяуата" и "Евангелин". Той също е първият американец, който превежда "Божествена комедия" на Данте Алигиери и е един от петте члена на групата позната като "Домашните поети".

Лонгфелоу е роден в Портланд, тогава част от Масачусетс, и учи в колежа Боудоин. След като прекарва известно време в Европа той става професор в Боудин, а след това в Харвард. Неговата първа голяма стихосбирка е "Гласовете на нощта" (1839), както и "Балади и други поеми" (1841). Лонгфелоу се отказва от учителската работа през 1854, за да се фокусира върху своята писателска кариера. Той изживява остатъка от живота си в Кеймбридж в предишния щаб на Джордж Вашингтон. Неговата първа съпруга, Мери Потър, умира през 1835 след спонтанен аборт. Жени се повторно за Франсис Епълтън, която умира през 1861 от рани от изгаряне, след като роклята ѝ се подпалва. Смъртта ѝ съкрушава Хенри Лонгфелоу и той е неспособен да пише поезия за дълго време, през което се фокусира върху своите преводи. Умира през 1882 г.

Лонгфелоу пише предимно лирични поеми, известни със своята музикалност и често представящи митологически истории или легенди. Той става най-известният американски поет на своето време и получава успех също в чужбина.