"Бягaщият чoвек" нa Cтивън Кинг - рoмaнът, предcкaзaл небивaлия бум нa риaлити предaвaниятa и пocлужил зa вдъxнoвение нa безчет книги и филми, нaй-яркият пример зa кoитo е "Игрите нa глaдa".
Новото издание включва и есето "Колко бе важно да бъда Бакман", в което Стивън Кинг разказва за писателското си алтер его Ричард Бакман - псевдонима, под който написва някои от най-добрите си творби.Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари. Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е "Бягащият човек" – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.Стивън Кинг публикува "Бягащият човек" през 1982 година под псевдонима Ричард Бакман (под същото име излизат и култовите романи "Дългата разходка", "Гняв", "Пътна мрежа", "Проклятието", "Отмъстителите" и "Огън").За разлика от повечето произведения на Кинг, които са издържани в жанра на свръхестествения ужас, "Бягащият човек" се родее с класически антиутопии като "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли, "1984" на Джордж Оруел и "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри.
