"Taзи книгa e изкуcнo мaлкo бижу: лeкo и зaбaвнo чeтивo, чийтo пoдвoдeн зaряд e ceриoзeн и изпълнeн c прoзрeния. Eкo oбeщaвa дa ни дocтaви нacлaдa и дa ни нaучи нa нeщo; изпълнявa и двeтe." Bлaд Гoдзиx
В "Изповедите на младия романист" Умберто Еко хвърля поглед назад към своята дълга кариера на теоретик и към по-скорошните си романи, и разглежда плодоносното им съчетание.Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото – разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал е период, място и глас, съчинявал е истории, които биха привлекли както ерудирани, така и масови читатели. Смесването на действителност и измислица продължава с обитателите на тези изобретени светове. Защо ни затрогва до сълзи бедата на някой литературен герой? В какъв смисъл "съществуват" Анна Каренина, Грегор Замза и Леополд Блум?Едновременно медиевист, философ и изследовател на съвременната литература, Еко удивлява най-много, когато се спира върху удоволствието от изброяването. Той ни показва, че скромният списък, потенциално безкрайната редица, ни позволява да съзрем безкрайното и да се докоснем до неизразимото. Този "млад романист" е майстор, който има да сподели мъдрости за изкуството на прозата и силата на словото.
