Философският нормативизъм в правото

Целта на настоящото изследване е да се изтъкне, на първо място, значението на нормативизма и след това на правния институционализъм за правната наука. Тези две доктрини, две тенденции, две направления в правната наука са главните насоки, около които се развива както правната наука, така и правната практика. Те са не само методологична даденост, но и компонент на субстантивното, първичното правно знание, а също така и ръководство за решаването на различни правни проблеми - както в науката, така и в практиката.

В правната теория дълго време най-обсъжданата тема бе тази за правната норма. По-късно учените насочиха погледа си към естественото право, може би защото дълго време то бе подценявано или на него се гледаше снизходително. Днес отново интересът към нормативизма е възстановен, и то главно към философския нормативизъм.

Същевременно се наблюдава и друга тенденция - да се говори и пише за различни "битиета" на правото. Предмет на настоящото изследване е да се подчертае значението на най-важния компонент на правото - правната норма, а оттук - и на философския нормативизъм като цялостна логическа доктрина на правната наука. Основата на нормативизма е правната норма, без която не би имало никакъв смисъл от разискването на каквото и да е друго. Идеите на Келзен за чистотата на правното учение имат за цел най-вече "да изчистят зърното от плявата". Към това бихме добавили, че разискването за някакви други (освен нормативното) "битиета" на правото не е нищо друго освен разпиляване на излишна интелектуална енергия. Няма и не може да има други структура, функция, съдържание, начало и дори, ако щете, битие на правото, освен нормативното. Нормата има онова значение за правото, каквото е значението на разума за човека. Юридическата наука е хуманитарна наука, което обаче не означава, че тя трябва да обхваща в своя предмет всички интерпретации за правото.

Същевременно трудът отделя внимание на институционализма като друго учение, което има връзка с нормативизма. Институционализмът подчертава връзката на правната норма с формите на правото, определя начина на съществуването на нормата под различни форми, и по-точно съществуването на нормата в юридическите текстове. Институционализмът изразява начина на третирането на валидната правна норма - нейното изразяване, материализиране, формалната и материалната ѝ сила. Двете доктрини и двете методологии са тясно свързани - едната решава въпроса за създаването на правото, а другата - за неговото валидиране и подреждане. В резултат се получава едно ново методологическо учение, една нова доктрина - институционалния нормативизъм, който е следващ, по-нов етап в развитието на традиционния нормативизъм, свързан с Виенския правен кръг на Ханс Келзен. В това именно се заключава българският принос в доразвиването и обогатяването на нормативизма.

При всички случаи водещата тенденция, водещото учение е философският нормативизъм, той е съдържанието на правото, а институционализмът е неговата форма. Логическата верига на образуването на правото включва нормативната идея - правната норма и обективирането на правната норма, т.е. нейната институционализация. Затова отделяме внимание и на институционализма, защото той завършва, материализира и обективира правната нормативност.