Врящото гърне

"Врящото гърне" е историята на един парижки четириетажен дом и на неговите обитатели: Октав Муре, дошъл в Париж, за да си намери влиятелна любовница, чрез която да се издигне в обществото; сестрите Берт и Ортанс, подлагани от ламтящата си за богатство майка на всякакви унижения, само и само за да се сдобият със заможни съпрузи; собственикът на сградата Вабр, един архитект, един съдебен съветник - все френски буржоа от времето на Втората империя. Плюс цяла гвардия слугини с отровен език, който използват твърде успешно.

Това малко общество крие зад фасадната благопристойност, която с гордост демонстрира, най-низки страсти, сред които на първо място страстта към парите и към властта, която те осигуряват. Този дом, тази кухня на парадните салони, представлява всъщност истинско врящо гърне на интриги, клюки и пороци, представено от гения на Емил Зола с жестоко откровена убедителност.

Класикът на френската литература и най-видният представител на натурализма Емил Зола (1840 - 1902) е автор на сборници с разкази, на поредиците Трите града и Четирите евангелия, но е най-известен с поредицата от 20 романа Ругон-Макарови (почти всички издавани в България), десетият от които е Врящото гърне - след Нана и преди Дамско щастие.