Безтегловните

Макар и още много млада, мексиканската писателка Валерия Луизели вече е привлякла вниманието на читателите и критиката с полъха на креативност и енергия в книгите си. Въпреки младостта си Луизели е живяла в различни страни и е успяла да си изгради многопластова визия за света. Смесването на реалност и фантазия, на различни времеви планове вероятно е наследила от родната си испаноезична литература.

В романа ѝ "Безтегловните" се налага деликатен паралелизъм с произведенията на Хуан Рулфо, неин учител в изобразяването на въображаеми реалности. Самата авторка признава, че романът "Безтегловните" е плод на дълги размишления. Нужно ѝ е било продължително време, за да овладее техниката на пренасяне от настоящето в миналото и завръщането обратно, без да изоставя чувството си за хумор и интимен лиризъм. Езикът на Луизели е лаконичен, но експресивен, способен да предаде дълбоките ѝ прозрения за простите неща в живота и за непреходните в литературата. Несъмнено българският читател ще остане приятно изненадан от таланта на тази млада мексиканска писателка, както вече се е случило с читателите от много други страни.

Романите ѝ са преведени на повече от двадесет езика. Валерия Луизели печели множество престижни награди: "Los Angeles Times Book Prize", "American Book Award", "Folio Prize", финалист е за наградите "Kirkus Prize", "Women's Prize for Fiction", "National Book Critics Circle Award", "Booker Prize", попада в списъка за медалите на Andrew Carnegie за отлични постижения в художествената литература 2020.