Уводна статия от доц. Елка Димитрова.
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература.
Есен
Ронят се в златната есенлист подир лист от дървята,рони се песен след песени на певец из душата.
Ронят се дните ми бледни:всякой ден "сбогом" на радостнякаква ил на последниблянове, сенки от младост.
В тиха скръб гледам към заник,гледам как слънце ще зайде...Скоро и ази, тук странник,негли ще чуя зов: "Хайде!"
Одеса, 1888