Книга 58 от поредицата "Златни детски книги"
"Всичко в него молеше за прошка. хубавите му очи, жълти като кехлибар, както че казвах: "Защо ме гониш и хапеш? какво съм ти сторило?""Старата лисица следеше всички движения на своето петмесечно лисиче и се преструваше, че спи.Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за неговата малка глава, се изправяха от време на време да слушат крясъците на сойките долу в дъбовата гора. То стоеше там от обяд, когато слънцето огряваше цялото сечище — ту лягаше, ту ставаше, изплезваше езичето си и пъхтеше като кученце, загубило господаря си.Старата лисица следеше всички движения на своето петмесечно лисиче и се преструваше, че спи."Майка му се надвеси над него и като му показваше зъбите си, бели и тънки като шила, дълго време го гледаше с горещи от омраза очи. Това означаваше: "Да не си посмяло да идваш при мене! Тая гора е моя и никой от вас няма работа тук! Аз вече не съм ваша майка и не ви познавам!"Емилиян Станев
