Копелето на сатаната
"Животът е изречение - не се знае колко ще е дълго и дали ще завърши с удивителна, с въпросителна, с точка. Тази книга се състои само от едно изречение, защото тя описва един живот. Естер Тот живее в село, в което историческите земетръси са прекроявали съдбите на хората ту от чехи, ту от свои - унгарци, ту от руснаци. Естер е унгарка и не иска нищо по-различно от всички момичета на нейната възраст - да обича и да бъде обичана. Само че живее във време и на място, където животът е разцепен като от гръм: насилие срещу достойнство, позор срещу невинност. Ще успее ли Естер Тот да удържи, да съедини двете половини на своя живот: опозореното си тяло, в което са хвърлили семето си омразните, и душата, населявана от любимия? Границите, които преминават през хората, по-лесни ли са за пресичане от границите, които войните чертаят? Може ли едно копеле на Сатаната да донесе нещо друго освен срам и себеомраза? Животът е изречение - понякога то завършва с многоточие."Нели Димова"Внезапно резето застърга, вратата се отвори, светлината от джобно фенерче се проточи в тъмното, погледнах натам, ще ме пуснат, другаде ще ме отведат, или-или, какво ще стане, Боже, цялата се тресях, зяпнах към заслепяващата светлина, носовете на два черни ботуша долу на пода, войникът проговори, не грубо, не заповедно, а сякаш приканващо, и думица не разбирах, стоях там, чаках, светлината тръгна към мен, зад нея се протегна ръка, хвана ме за рамото и ме бутна към вратата, излязох, напълно се бе смрачило, само се догаждах накъде е портата, ще ме пуснат, слава Богу, облекчение затупка в мен, затичах се натам, войникът ми препречи пътя, не ме пусна, посочи наляво, към премигващото прозорче на караулката..."Из книгата
