Книга втора от поредицата "Fall Away" от Пенелъпи Дъглас.
Чувствали ли сте се толкова гневни, че трябва да счупите нещо? Или толкова объркани, че сякаш сте се надрусали? Последните няколко години бях изгубен и постоянно се лутах между ярост и безразличие...
Някои хора ме мразят. Други се страхуват от мен. Но никой не може да ме нарани, защото не ми пука за никого и нищо. Освен за Тейт. Обичам я толкова силно, че я мразя. Бяхме приятели. После разбрах, че не мога да вярвам дори на нея - а това означава, че не мога да вярвам на никого. Затова я нараних. И я прогоних далеч от мен. Но все още се нуждая от нея. Когато я видя, светът утихва, а гневът ми придобива цел и посока. И го изливам върху нея постоянно - така поне мога да изпитам някаква емоция, нещо поне бегло човешко.
И тя избяга. Замина за година. И се върна... различна. Вече не понася безропотно тормоза ми и отвръща на удара. А това още повече ме тегли към нея...
"Романите с различна гледна точка са трудни за писане, а и никой не иска да бъде подведен да си купи два пъти една и съща книга. Положих много усилия, за да ви предложа нещо различно. Това не е преразказ на Хулиган."Пенелъпи Дъглас
