Гримираната жена

Корабът "Нарцис".
Присъстват Олга Ламуру, протеже на кинаджията Симон Бежар, богатата Едма Боте-Льобреш и скучният ѝ съпруг, прелъстителният Жюлиен Пейра, Ерик Льотюйе и срамежливата му съпруга Кларис, която безуспешно се опитва да се скрие зад грима си. Тя именно е "гримираната жена", която интригува и вълнува. И която се влюбва в Жюлиен. Историята се заплита, напрежението сред пасажерите се покачва и светските пози започват да изглеждат и жалки, и смешни. Остра наблюдателност, дълбок психологизъм, ясен рисунък, емпатия, нелишена от известна жестокост, елегантност на фразата - все характерни черти от почерка на голямата Франсоаз Саган.

Франсоаз Саган (1935-2004), автор на 20 романа, шест от които издавани в България, както и на новели, пиеси, филмови сценарии и текстове за песни, става известна още с първия си роман, "Добър ден, тъга", написан на 18-годишна възраст. Оттогава до края на живота ѝ славата не я напуска. Книгите ѝ жънат успех по целия свят, много от тях са филмирани. Омъжва се два пъти, прочува се с бохемските си нрави, със страстта си към хазарта и бързите коли. След претърпяна тежка автомобилна катастрофа се пристрастява към опиатите, злоупотребява и с алкохола. След публикуването на първия ѝ роман Франсоа Мориак я нарича "очарователно малко чудовище", впоследствие я определят като "Шанел на литературата", говорят за "малката музика" на романтичните ѝ сюжети, а по повод кончината ѝ Жак Ширак заявява: "С нейната смърт Франция загуби един от своите най-блестящи и чувствителни писатели".