Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад".
"– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци!– Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах.– На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце?– Вие – казах аз.Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени пред мене се редяха беглецът от блатата с веригата на крака, тайнственият момък, пилата и ужасната клетва, поради която трябваше да извърша кражба в родния си дом..."Тези и безброй други мисли придружават живота на едно момче на име Пип. Майсторски разказана, историята изпълва страниците на тринадесетия поред роман на Чарлз Дикенс – „Големите надежди“. Съчетавайки неочаквани обрати и заплетени авантюри, романът се превръща в неостаряваща класика, която отразява отношенията между човека и обществото във Викторианска Англия. Разказвачът е младият Пип, който не е виждал „никога нито баща си и майка си, нито техни портрети, защото те бяха живели много време преди появата на фотографията“. Момчето живее с властническата си сестра и нейния мил съпруг ковач – Джо Гарджери. Един ден, докато се разхожда на гробището, Пип бива изплашен до смърт от избягалия затворник Ейбъл Магуич.Тази среща води до последствия и за двамата. Последствия обаче, които имат важна роля не в момента, а във времето напред.Междувременно, помагайки на затворника, Пип бива поканен в къщата на г-жа Хавишъм. Там се влюбва в Естела – красивата дъщеря на богатата стопанка на дома. Няма и миг, в който Пип да не мисли за красивото момиче, докато един ден анонимен благодетел не предлага да го превърне в джентълмен и да плаща за обучението му. Бедното момче се мести в Лондон, а на 21 вече няма и помен от скромния му вид, защото е наследник на голямо богатство. Има обаче едно важно условие: да не пита за името на своя благодетел. Младежът предполага, че спонсорът му е г-жа Хевишъм, но след години научава, че е грешал… В новия си живот Пиб е като истински джентълмен. Но дали се променя? Или детската любов, единственото, с което миналото го държи, успява да надделее?
