Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма.
"Човекът е политическо същество, гласи известната мисъл на Аристотел. По това човекът се различава от животните - както от тези, които живеят единично, така и от стадните. Животните различават приятно и неприятно, но човекът ги превъзхожда по това, че различава също добро и зло. Животните имат глас, а човекът нещо повече – логос. Понеже е логосно същество, човекът може да размишлява и да измисля нови възможности, да дебатира и да убеждава. Точно това прави човека способен да живее не в бърлоги или в гнезда, а в полис (държава). Като свободно полисно същество човекът е гражданин. Според Аристотел останалата част от населението на полиса (роби, чужденци, селяни, занаятчии, търговци) нямат или свободата, или свободното време да обсъждат делата на полиса и да вземат участие в неговото управление. Затова те не са граждани на полиса, а само негови жители.Съвременните теории ползват някои от идеите на Аристотел. С тях очертават територията на активните граждани, които създават мрежи от отношения и независими от държавата сдружения, като територия на гражданското общество. Активното гражданско общество произвежда социален капитал - доверие и солидарност. За разлика от финансовия, този капитал може да бъде ползван от всекиго без ограничения."От авторите
