Всички рано или късно достигаме до Финистере - до края на света, с който сме свикнали; на действителността вътре в нас или извън нас, която вярваме, че познаваме.
През зимата на 1874 година Елизабет Армстронг, единствена дъщеря на заможен предприемач, получава първото писмо от нос Финистере - Краят на света, който се намира в испанската Галисия. Розалинд, която изпраща писмата, обещава да наруши упоритото мълчание, с което Оливър Армстронг винаги е обгръщал раждането на дъщеря си в Рио де ла Плата.Писмата разказват за събития с четирийсетгодишна давност и за пътя от Буенос Айрес до Кордоба, свързал съдбите на Розалинд, Оливър Армстронг, актрисата Ана де Касерес и на изгнаника сред индианците, офицера единак Байгория, който ги взема в плен. Там Розалинд загубва съпруга си и детето, което носи в утробата, ала започва своя собствен "път към Финистере" - метафора на границата, на крайната точка, в която заставаме лице в лице срещу непознатото и плашещото у самите нас. Елизабет, читателката на писмата, също поема по такъв път, който обаче води към нейния собствен произход.
Мария Роса Лохо е родена в Буенос Айрес през 1954 г. Защитила е докторска степен по философия и литература в Университета на Буенос Айрес. Представлява Аржентина на международни панаири и конгреси и е член на журито в литературни конкурси. Има издадени над 15 книги с романи и разкази, както и три стихосбирки, носител е на няколко големи литературни награди.Дъщеря на испански преселници след Гражданската война, М. Р. Лохо споделя, че родителите ѝ са тъгували за родината си и не са прекъсвали връзката си с нея. В детството си авторката имала усещането, че живее във временно отечество, и едва по-късно успява да изгради самосъзнанието на аржентинка. Затова темата за имиграцията, за вписването в ново място, за скъсването с миналото и за повратностите на съдбата заема централно място в много от произведенията ѝ.
