Всичко това е любов

"Всичко това е любов" не предлага любовни истории, а истории за любов. Любовта не е само нежни чувства, покрити със захарна глазура и поднесени в розов целофан. В трагичните си измерения не води само до сърцераздирателни драми, обилно полети със сълзи. В тъмните кътчета на душата тя може да има най-разнообразни и изненадващи въплъщения.

Майсторски подбраните и разказани тук истории ни грабват не с оди за страстта, а с разголването на различни, често груби и стъписващи, дори поразяващи образи на любовта, които се запечатват в съзнанието и остават дълго в нас. Авторката на "Моето опяване" затвърждава таланта си да описва и поетично, и с пръски хумор хирургическите си разрези на човешката душа. "…най-голямата жестокост не се извършва след избора. Дори не е самият избор. Най-голямата жестокост се извършва преди, много преди това и именно тя прави избора възможен или необходим. Жестокостта на любовта. По-голяма или по-малка."

Дулсе Мария Кардозо (1964, Траз-уш-Монтеш, Португалия) емигрира с родителите си в Ангола. След края на колониалната война през 1975 г. се завръща в родината и завършва право в Лисабонския университет. Пише сценарии, разкази и романи, някои от които са адаптирани за кино и театър. Още с първите си книги се утвърждава като един от най-емблематичните творци на новото поколение португалски писатели, далеч от модните течения, майстор на оригинална проза и нестандартно повествование. Романът "Окървавено поле" (2001) е отличен с голямата награда за литературно събитие "Аконтесе", а вторият - "Моето опяване" (2005) - получава Наградата за литература на ЕС (на бълг., Ерго, 2011). Следват "До нас" (2008), "Земя на врабците" (2009), "Завръщането" (2011), "Библията на Лоа" (2014), "Елиет" (2018). Произведенията ѝ са преведени в петнайсет страни и се изучават в няколко университета. През 2012 г. е удостоена с титлата Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция.