Дон Сегундо Сомбра

"Дон Сегундо Сомбра" е произведението, на което Рикардо Гуиралдес дължи славата си. Романът е представител на плодородната в аржентинската традиция литература за гаучото: истории в проза или стих, посветени на фолклорния герой, национален символ на Аржентина. Гаучото е говедар, обяздвач на коне, скитник по безкрайните пътища на пампата. В романа на Гуиралдес едно сираче се връща назад в спомените си и разказва как е срещнало своя покровител, удивителния дон Сегундо Сомбра, как живее сред гаучовци и сам става един от тях. Приключенията на героя са далеч от стереотипни, а непосредственото им пресъздаване, служещо си с впечатляваща, самобитна образност, ги превръща в забележително четиво. Отдавна придобил статут на класика, романът е преиздаван многократно и превеждан на различни езици, а през 1969 г. режисьорът Мануел Антин прави филм по него.

Рикардо Гуиралдес (1886-1927) е роден в Буенос Айрес, в аристократичното семейство на заможни земевладелци. Получава добро домашно образование и възможност да развива художническия и литературния си талант. Учи архитектура и право, но не завършва нито една от двете специалности. През 1910 г. предприема пътуване до Европа и Ориента, по време на което решава да стане писател. В Париж попада под решаващото влияние на френския авангард. През 1913 г. се жени за Аделина дел Карил, която ще остане негова вярна сподвижничка до края на живота му. Първоначално пише стихотворения и разкази, а по-късно преминава към по-мащабни повествования. Сред творчеството му се открояват сборникът "Разкази за смърт и кръв" (1915) и романът "Дон Сегундо Сомбра" (1926). Гуиралдес често пътува из Южна Америка и Европа, а през 1924 г. заедно с Борхес и други основава легендарното литературно списание Proa. Към края на живота си се насочва към източната философия и се отдава на поезията.