Tовa e eднa cъвpeмeннa "Одиceя" зa лутaнeто, зa отcъcтвиeто кaто пpиcъcтвиe, зa нeизчepпaeмaтa cилa нa жeнcкото тъpпeниe и нa мъжкaтa пpивъpзaноcт.
Необикновена светла книга за любовта, за чудото да знаеш, че си като маяк, като магнит и онзи, когото обичаш, непременно ще се върне при теб като махало, като механизъм, който никога няма да се повреди, защото е неподвластен на човека. Тази история е като красива паяжина, изтъкана от чувства и време. Тя не е точно научна фантастика, въпреки че заради генно заболяване героят се придвижва с лекота напред и назад във времето - нима всички ние не сме пътешественици във времето, когато се опитваме да съхраним сладостта на отминалите мигове и да надникнем в бъдещето си, да го сътворим от своите мечти? Не е и точно любовен роман, защото любовта тук се разглежда като съдба, като предопределеност.
