Анатема

Само прокудените знаят какво има извън гората.

Мейвит Бронуик знае, че е мразена, различна, прокълната. Подхвърлено дете, прибрано по милост в село на фанатични пуритани, тя винаги е била само на крачка от това да бъде наречена вещица и прогонена в Ненаситния лес - там, където грешниците отиват да умрат. Когато любопитството подтиква Мейвит сама да доближи границите на мрачната и мъглива гора, тя събужда неподозирани сили и вече няма връщане назад. Защото Мейвит наистина е различна. Тя носи в кръвта си магия, която може да спаси не един, а цели два свята.

Зевандър Ридаин също знае, че е прокълнат. Още като бебе, той е бил погълнат от силата на черния пламък. Това му дава огромна мощ, но и носи обещанието за лудост и адски страдания. Само кръвта на Мейвит може да го избави от злата участ, но нещо спира Зевандър да отнеме живота ѝ. Нещо по-силно дори от най-безскрупулния и смъртоносен убиец на краля.

И противно на очакванията си, жестокият владетел на замъка Ейдолон е принуден не само да спаси Мейвит, но и да я приюти, да се грижи за нея, да я обучи и да изтърпи нейното невероятно любопитство и сарказма ѝ. Може ли там, където доскоро е имало само желание за смърт, да избухне изгаряща страст? Може ли на това място на страдания, вина и съжаления, да разцъфти любов?

"Никога няма да разбера защо Вселената те е изпратила при мен. Ако това е наказание, с радост бих страдал вечно."
Из книгата