Проблемът Спиноза

Заради антисемитска реч шестнайсетгодишният Алфред Розенберг е наказан да наизусти пасажи от биографията на Гьоте и с ужас узнава, че любимият му писател е бил почитател на еврейския философ Барух Спиноза. След време Розенберг става идеолог на нацизма, като не спира да търси решение на проблема Спиноза. Триста години по-рано заради своите неортодоксални религиозни възгледи Спиноза е отлъчен от амстердамската еврейска общност, живее кратко, беден и самотен, но написва трудове, които променят хода на историята.

Преплитайки съдбите на Спиноза и Розенберг, и опирайки се на своя психиатричен опит, Ървин Ялом хвърля светлина върху вътрешния свят на Спиноза, непорочния светски философ, и на Розенберг, безсъвестния масов убиец.

Ървин Д. Ялом(р. 1931 г.) е изтъкнат американски психиатър, почетен професор в Станфордския университет и практикуващ психоаналитик, смятан за един от родоначалниците на груповата психотерапия. Научните му книги, както и добилите изключителна популярност "Дарът на терапията", "Все по-близо всеки ден" го утвърждават като водеща фигура в съвременната невронаука. Удостоен е с Международната награда Зигмунд Фройд и с наградата Оскар Пфистер за значим принос в психотерапията. Оригиналният метод на д-р Ялом, свързващ психотерапията с фундаменталните екзистенциални проблеми, и най-успешните му клинични експерименти са в основата и на неговите белетристични творби: "Мама и смисълът на живота", "Палач на любовта", световния бестселър "Когато Ницше плака", Изцелението на Шопенхауер, Проблемът на Спиноза. Книгите му са преведени на 20 езика и са продадени в над 4 милиона екземпляра.

"Опитах се да напиша роман, събитията в който биха могли да се случат. Придържайки се възможно най-близко до историческата истина, аз почерпих от своя професионален опит като психиатър, за да изградя вътрешния свят на главните герои, Бенто Спиноза и Алфред Розенберг. Двама от героите, Франко Бенитеш и Фридрих Пфистер, измислих, за да послужат като входове към техния вътрешен свят. Всички сцени, в които участват последните двама, са, разбира се, плод на въображението ми."
Из книгата