Изправете се лице в лице със страха.
В мразовития град Тумба, Швеция, е извършено жестоко тройно убийство, което привлича вниманието на криминален инспектор Юна Лина. Убиецът все още е на свобода, но е оставил свидетел - момчето, чието семейство е било убито пред очите му. Който и да е извършил чудовищното престъпление, иска момчето мъртво: то е получило над сто прободни рани и е изпаднало в състояние на шок. В отчаян опит да се добере до информация, Юна открива само едно решение: хипноза. Той убеждава доктор Ерик Мария Барк да хипнотизира момчето с надеждата да видят убиеца през неговите очи.Това е нещо, което Барк си е обещал да не прави отново - заради съмнения в етиката му и психически белези от миналото. Обаче когато нарушава обета си и хипнотизира жертвата, това отключва верига от ужасяващи събития.В настоящото "Черно издание" на "Хипнотизаторът" темпото е забързано, главите са стегнати, диалогът е пренаписан, добавени са нови сцени и е засилена ролята на Юна Лина. Ако сте чели "Хипнотизаторът", но искате да си го припомните, чувството ще е различно, макар основната история да е същата. А ако не сте го чели, тогава това е версията, която да изберете.Съпрузите Александър (р. 1967) и Александра (р. 1966) Андорил в живота са щастливо шведско семейство с три дъщери. В литературата те са избрали псевдонима Ларш Кеплер за своя писателски тандем неслучайно, а като почит към световноизвестния шведски писател Стиг Ларшон и големия учен Йохан Кеплер. И двамата имат свои творчески биографии и известност, но решават да създадат нова идентичност, с която читателите да свържат криминалните романи, написани съвместно от тях. Опитали са се да опазят в тайна кой се крие зад псевдонима Ларш Кеплер, но успели да устоят на интереса на журналисти и читатели само три месеца.В едно интервю, на въпроса как са могли да напишат толкова смразяващ трилър като "Хипнотизаторът", и въобще защо шведските трилъри са толкова добри, те обясняват: "По някакъв начин шведското общество е много добро, почти перфектно на повърхността си, а това подтиква писателите да видят това, което е под повърхността... Ние се чувстваме сигурни в Швеция. Ето защо можем да пишем тези ужасни книги и да открием онова, което е истински плашещо..."
