Работилничка за спомени

Алис от три години живее сама в къщата на покойната си баба в Северна Франция, но я издържат родителите ѝ. Независимо че е завършила Сорбоната, тя не успява да получи очакваната реализация в сферата на академичните социологически изследвания. Почти на трийсет е, без работа, без приятели, останал ѝ е само споменът за неслучила се любов. В желанието си да бъде самостоятелна, Алис решава да организира работилнички по писане в два дома за стари хора, още повече че дисертацията ѝ е свързана с такива домове.

И това променя живота ѝ. Изобщо не е очаквала, че работата ще е така интересна и че ще прочете толкова разнообразни и интригуващи истории. Уравновесената Сузан, поетът Пиер, безупречният Жорж, свенливата Мари, мър¬мораната Жермен ѝ разкриват свят, далечен и непознат. Разказват лични спомени за Съпротивата, за дълги пътешествия, трогателни истории за семействата и приятелите си и дори я изненадват с поезия. Искрени и спонтанни, те ѝ споделят за неосъществена любов, за любов, която не се забравя...

Най-после нещо се случва в живота на Алис. Щастлива от успеха на работилничките, тя започва да води часове по творчество и в начално училище. За нея, за старците и за малчуганите работилничките се превръщат в буря от емоции. Създават се топли отношения и нови приятелства; истории от миналото, нежни или болезнени, се настаняват в настоящето и изграждат бъдещето... Дори Алис разкрива своите сърдечни терзания. "Добрите ѝ старчета" създават проект "Алис", в който включват и децата. Бандата съзаклятници предприема незабавни енергични действия, за да помогнат на младата жена да намери любовта...

Роман нежност, балсам за сърцето. Роман, който връща усмивката в живота. От всяко изречение лъха топлота, сърдечност и добронамереност. Дори трудните моменти носят усещането за спокойствие и приемане, което идва с мъдростта на годините. История за любовта, която няма възраст.

Ан Иду-Тиве е завършила история и преподава 12 години в гимназия, след което се специализира в обучаването на деца с увреждания. От 2015 г. тя се посвещава на трите си деца и на писането. През 2009 г. Иду-Тиве публикува труда "Да чуем аутизма" и създава едноименния блог. През 2016 г. първият ѝ роман "Улица Благодетелност 27" печели наградата на конкурса "Charleston Librinova".