Кентървилският призрак
"Бурята вилня страшно през цялата нощ, но нищо особено не се случи. На следващата сутрин обаче, като слязоха за закуска, отново откриха на пода ужасното кърваво петно.– Не вярвам вината да е в ненадминатия чистител "Пънкъртън" - каза Уошингтън, - защото съм го изпробвал на какви ли не петна. Сигурно е привидението.Той повторно изтърка петното, ала на другата заран то пак се появи. На третата също беше там, въпреки че вечерта мистър Отис лично заключи библиотеката и взе ключа със себе си, на горния етаж. Сега вече цялото семейство бе силно заинтригувано; Мистър Отис взе да подозира, че се е отнесъл твърде догматично, отричайки съществуването на привидения, мисис Отис заяви намерението да стане член на Окултното дружество, а Уошингтън съчини дълго писмо до господата Майърс и Подмор по въпроса за "неизличимостта на кървавите петна от престъпен произход.". Тази нощ всички съмнения относно конкретните съмнения за съществуване на призраци бяха разсеяни завинаги."Из книгата
