Тревни листа

Уолт Уитман е роден на 31 май 1819 г. в Лонг Айлънд, Ню Йорк, в семейство на фермер. През 1823 г. семейството - с девет деца - се преселва в Бруклин. От дванадесетгодишен работи ту като печатар, ту като журналист, за кратко и като учител. През 1848 г., уволнен заради политическите си убеждения от консервативния бруклински в. "Ийгъл", където е редактор, Уитман напуска Изтока и пътешества дълго из американския Югозапад. След завръщането си у дома, в 1855 г. издава труда на своя живот, "Тревни листа". По време на Гражданската война Уитман работи като военен кореспондент и правителствен чиновник, посвещавайки много време на грижи за болни и ранени в болниците около Вашингтон. Прекарва последните двадесет години от живота си парализиран. Отива си на 27 март 1892 г.

Въпреки високата оценка на Емерсън, книгата не е приета добре от публиката, което кара Уитман непрекъснато да я преработва и допълва, така че до 1892 г. излизат девет издания. Настоящият превод е правен по последното, в което сам поетът заявява, че неговите творби са в окончателен и неподлежащ на повече редакции вид.

Заради своите епически стихове, както и заради убеждението си, че поезията трябва да прегърне нищите и непросветените, той е наричан "първият истински американски поет". Мислител, мечтател, певец на свободата и изключителен гражданин, Уитман е наречен от Торо "може би най-великият демократ, живял някога", а Емерсън смята, че "Тревни листа" е "най-необикновената творба, която Америка е създавала".

"Като поех от Поманук, изтегнат като риба, дето съм роден, заченат във семейство и отгледан от безупречната майка, пребродих много краища, влюбен в многолюдните паважи, жител на Манахета, моят град или на южните савани, или войник установен в бивак, или нарамил пушка, раница ли миньор от Калифорния, или естествено суров в дома си сред леса в Дакота - моят залък е месо, а питието ми е извора - или оттеглил се, за да мечтая, за да съзерцавам някъде в уединено, далеч от дрънкането на тълпата място, идещо на интервали, минаващо със унес и щастливо чувстващ волната свежест на течащата бавно Мисури, чувстващ мощния пад Ниагара, чувстващ стадата бизони пасящи в степта, влакнестото, силногръдото животно с опит във скалите, пръстта, цветята от Петия ни месец, звездите и дъжда, снеговете, удавения лес, изучил тембрите на присмехулника, полета на планинския ястреб и призори дочул несравнимия, отшелника дрозд от кедрите, самотник сам на Запад аз възпявам Новия ни свят."
Уолт Уитман