Ние, врабчетата

"Виждате ли тая птича перушина, която се люлее и се мъчи да се задържи във въздуха? Тя лети самотно, оглежда се с надежда наоколо и пада все по-ниско и по-ниско. Много перушина се лее под небето и едно по едно перата ще притихнат долу, на земята. Понякога тих вятър ще премине на пръсти, ще ги повдигне и те пак си припомнят, че са летели някога, че са се къпали в синия въздух, гмуркали са се и са шумели весело. Но макар и долу, на земята, макар и мъртва, нашата птича перушина стои тъй, сякаш всеки миг ще се сепне в съня си, ще усети жива тръпка и ще полети отново."
"Ние, врабчетата"

"Ние, врабчетата" е втората детска книга на Йордан Радичков. За първи път тя се появява през 1968 година като още на следващата година произведението е отличено с наградата на Съюза на българските писатели.

Истинската награда и признание за "Ние,врабчетата" идват с множеството преводи на книгата на чешки, словашки, унгарски, полски, руски, финландски, италиански, немски, френски, корейски и много други езици, множеството издания в България и няколко поколения читатели, които отрастват с историите за смелите врабци. Заедно с това "Ние, врабчетата" е и най-дълго играната постановка в репертоара на Столичния куклен театър.

"Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче."
"Книгата е написана за деца и за възрастни и я обичам, защото в нея се разказва за врабчета. И смятам, че всички хора, преди да станат големи, да станат важни или да станат значителни, преди това са били врабчета."
Йордан Радичков